Проф. Янка Тянкова: „Делата-шамари“ не бива да се използват за сплашване на журналисти

Проф. Янка Тянкова. Снимка: Фейсбук.

Промени в Гражданския процесуален кодекс, които целят да ограничат т.нар. „дела-шамари“, получиха подкрепата на парламентарната Комисия по правни въпроси. Законопроектът беше приет на първо четене, като зад него застава и председателят на комисията – великотърновският депутат проф. Янка Тянкова.

Става дума за съдебни производства, които могат да бъдат използвани не толкова за търсене на реална защита на нарушено право, колкото като начин за оказване на натиск върху журналисти, медии, граждански активисти и други хора, които заемат публична позиция по значими за обществото теми.

Според проф. Тянкова проблемът е сериозен, тъй като подобни дела могат да се проточат с години, независимо от крайния им изход. През това време ответникът трябва да отделя средства за адвокатска защита, да понася репутационни щети и да отделя време и ресурси за съдебния процес.

По думите ѝ в България все още липсва достатъчно надеждна официална статистика за броя на подобните производства. Посочваните данни сочат около 65 случая, като над 80% от тях са приключили с отхвърляне на предявените искове.

Именно продължителността на процесите е един от проблемите, които законодателните промени се опитват да адресират. „За тези близо три години пресата върху ответника е голяма и той търпи всички негативи и като разноски, и репутационно от воденото срещу него дело“, коментира проф. Тянкова.

Предлаганите изменения предвиждат създаването на специални правила в ГПК за делата, свързани с публично участие. Под такова участие се разбират изявления, публикации и други действия, чрез които граждани упражняват правото си на свободно изразяване и достъп до информация по въпроси от обществен интерес. Това може да включва теми като опазване на околната среда, общественото здраве и безопасност, корупция, нарушения, действия на институции и други въпроси, които засягат широк кръг от хора.

Една от ключовите идеи е ответникът да има възможност още в началото на процеса да поиска прекратяване на очевидно неоснователен иск, когато той е свързан с публичната му дейност. Съдът ще трябва да разгледа подобно искане в кратък срок.

Предвиждат се и допълнителни гаранции срещу използването на обезпечителни мерки като средство за финансов натиск. Така целта е самото завеждане на дело да не се превръща в начин за блокиране на финансовите възможности на журналист, медия или гражданин.

Мярка в защита на свободата на словото

Законопроектът е свързан с прилагането на европейските правила за защита срещу стратегическите съдебни производства, насочени към ограничаване на публичното участие – т.нар. SLAPP дела.

Особено важно е, че предлаганите механизми няма да се отнасят единствено до журналисти. Защитата е замислена за всеки гражданин, който участва в обществения дебат и изразява позиция по въпрос от обществен интерес.

Предвижда се и по-голяма публичност при установени случаи на подобен съдебен натиск. Влезлите в сила решения по такива производства ще могат да бъдат публикувани на интернет страниците на съдилищата, което би позволило да се проследява практиката и да се натрупва по-ясна картина за мащаба на проблема.

Според проф. Янка Тянкова законодателната промяна е необходима, защото свободата на словото не се изчерпва единствено с правото човек да говори. Тя предполага и реална защита от опити това право да бъде ограничавано чрез продължителен и финансово тежък съдебен натиск.

След решението на Правната комисия предстои законопроектът да бъде разгледан от Народното събрание на първо четене. Ако бъде одобрен и на следващите етапи, България ще разполага с нови процесуални механизми за реакция срещу съдебни производства, използвани като инструмент за сплашване и заглушаване на публични позиции.

Автор: Виктор Калицов.