Проф. Палангурски: Съединението е грубо нарушение на международното право, но и национален идеал

Проф. Милко Палангурски.

В навечерието на 141-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия разговаряме с проф. д.и.н. Милко Палангурски за уроците на историята, ролята на личности, останали в сянката на голямото събитие, и отражението на случилото се през 1885 г. върху България днес.

- Професоре, кои са личностите в сянка, без които Съединението нямаше да бъде възможно, но въпреки това днес остават извън учебниците по история?

- Няма как в учебниците да влязат абсолютно всички личности, които участват в цялата тази голяма сага. Участват всички дипломати, всички политически лица, всички народни представители, цялата армия и цялата общественост. Затова е логично, че в учебниците по история влизат онези личности, които са взимали решенията по онова време – комитетът, който застава зад организирането на акцията, и държавните институции, които довеждат нещата до успешен край.

Що се отнася до личностите, които може да се каже, че „отсъстват“ от учебниците, то това са „хилядите маса народ“, както се казва. Това е било едно голямо събитие и едно общонационално дело, в което всички взимат участие съобразно своите възможности, роля и място.

- В книгата Ви „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ разглеждате различните гледни точки към събитието. Кой според Вас е бил най-големият дипломатически риск за княз Александър I Батенберг и правителството на Петко Каравелов в онзи момент?

- Смятам, че над главата на Княза тогава е висял „Дамоклиевият меч“, който руската дипломация е била извадила още три години по-рано с идеята да го отстрани от българския престол. Дилемата пред него е била проста – или взима участие в Съединението и ще бъде отстранен, или не взима участие и пак ще бъде отстранен рано или късно. Той не е имал особен избор и затова предпочита да остане в българската история.

Често казвам, че той е единственият български владетел, чийто гроб знаем къде се намира.

- Какви са били реалните политически и икономически различия, които правеха толкова сложен за реализиране този акт?

- Не смятам, че актът е бил сложен за реализиране и не знам защо някои си мислят, че е имало някакви кой знае какви драматични разминавания между Княжеството и Източна Румелия. И двете държави са си имали Конституция, ръководни институции, еднакви правомощия на гражданите, изборни органи, бюджет, който се контролира от Народното събрание и от Областното събрание.

Спрямо основните принципи, на които трябва да стъпи едно такова сливане, според мен ние сме били идентични.

- Проф. Палангурски, Съединението обаче е извършено в нарушение на Берлинския договор. Как са реагирали българските юристи и запознатите с правото лица на този правен прецедент?

- Никой не мисли тук за правен прецедент в този случай. По-скоро става въпрос за осъществяването на национална цел и идеал. Ако някой е смятал, че трябва да спазва докрай Берлинския договор, а има такива хора, то той влиза в противоречие с тази очертана национална цел.

Няма особен избор или възможност пред противниците на Съединението, защото общото обществено настроение е обратното на подобни казуисти, които силно са държали на спазването на международното право. Самото Съединение е грубо нарушение на това право и затова то изисква и определеното поведение.

- Колко време отнема Източна Румелия да се „интегрира“ на практика в Княжеството?

- Около два месеца. За това време всички органи на Източна Румелия са били ликвидирани целенасочено, за да не могат да бъдат възстановени. На практика единственото, което остава от нея, макар договорът да не е бил променян, е възможността българският княз да бъде и неин областен управител, но вече по българските принципи. Започвайки от валутата и стигайки до съда – всичко това е било променено и вкарано в българското законодателство.

- Професоре, днес често повтаряме девиза „Съединението прави силата“. Как мислите – дали го използваме само като клише, или разбираме реалния му исторически смисъл?

- Това е един хубав лозунг, който е „приятен“ за цитиране. Запомнете обаче едно – пълно единение има само в тоталитарните системи. Когато функционира демократичната система, трябва да има хора, които критикуват, които не са съгласни с управляващите и които по този начин коригират.

Ако в Източна Румелия и в Княжеството не функционираше една демократична система, Съединението нямаше да бъде реализирано.

- Въпреки всичко Съединението е пример за национално единодушие. Какво е получавал тогавашният политически елит, което липсва на съвременните български политици в моменти на криза?

- Едно простичко нещо – свършват си работата, за която са избрани. Когато работиш и действаш по отношение на определена цел, която ти си формулирал и си впрегнал в нея всички възможни ресурси, то съвсем логично е да постигнеш резултат.

Това обаче е голяма рядкост в българския политически живот, защото имам чувството, че политиците знаят какво трябва да се направи, но не го правят, за да не раздразнят електората, въпреки че историята сочи, че когато не правиш нищо, електоратът те гони.

- Професор Палангурски, в края на разговора ни кажете ни дали има някакви митове около 6 септември, които българското образование продължава да поддържа, и каква е истината зад тях?

- Да, разбира се, че има такива митове. Донякъде ние смятаме, че всичко е било някакси безметежно, безпроблемно във вътрешнополитически план, но не, не е така.

Трябва да кажа, че никога в историята български държавен глава не е критикуван толкова лошо от опозицията, както Князът тогава, независимо коя е тя и каква е целта ѝ. Но точно това всъщност даде възможност на управляващите да стигнат до определените цели, които бяха поставени пред нацията.

Автор: Виктор Калицов.