Остри политически реакции след участието на турския оркестър „Бурса Мехтер Такими“ във Велико Търново
| Снимка: Виктор Калицов TarnovoNews.com |
Арх. Йордан Терзийски от „Продължаваме Промяната“ определи случилото се като „откровена провокация“. По думите му няма проблем турски оркестри да бъдат гости на международния фестивал, но присъствието на състав, който пресъздава османската мехтерска традиция, с еничарски униформи и символика, именно в Деня на Независимостта, е недопустимо.
Терзийски обръща внимание и на друг детайл – турският състав участва във фестивала за втора поредна година. Според него това поставя под въпрос обяснението, че става дума просто за организационен пропуск. Темата е особено чувствителна за Велико Търново – градът, в който на 22 септември 1908 г. е провъзгласена Независимостта на България.
Още по-категоричен е депутатът от „Възраждане“ от Великотърновския регион Ангел Янчев. Според него появата на еничарска символика около празника се случва „поне за трети пореден път“.
„Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, трета година стомна за вода – този рецидив трябва да бъде преустановен“, заявява Янчев.
Той подчертава, че професионализмът на турските музиканти не е предмет на спора. Критиката му е насочена към избора на историческа визия и най-вече към организаторите, сред които са Община Велико Търново и Националният военен университет „Васил Левски“.
С остра позиция излезе и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. По думите му в деня на Независимостта граждани са го потърсили, за да изразят възмущението си от видяното по улиците на старата столица.
Костадинов определя случилото се като „поругаване на българската национална памет“ и настоява при бъдещи подобни прояви домакините предварително да изискват ясно съгласуване на програмата и начина на представяне на гостуващите състави.
Спорът обаче вече не е само заради един оркестър. Той се превръща в спор за границата между международния културен обмен и чувствителността към историческата памет. „Бурса Мехтер Такими“ не е случаен музикален състав. Самото му официално представяне като военно-исторически оркестър показва, че неговата идентичност е свързана именно с възстановяването на османската мехтерска традиция. А тази традиция исторически е свързвана и с еничарския корпус. Точно затова според критиците въпросът не е дали турски музиканти имат място във Велико Търново. Въпросът е дали точно еничарската символика трябваше да бъде изведена на преден план в града, който е националният символ на българската Независимост – и то точно на 22 септември.
Самите организатори предварително са обявили участието на „Бурса Мехтер Такими“ в програмата на фестивала. Освен това официалната програма предвиждаше именно на 22 септември всички военни духови оркестри да се включат в шествието от Царевец към центъра на Велико Търново.
Това прави въпроса още по-принципен: ако ситуацията е била известна предварително, защо не е преценено как ще изглежда тази сцена в деня, когато България празнува независимостта си от Османската империя?
За едни това е международен фестивал и представяне на чужда военна музикална традиция. За други – символно неподходящо съчетание, което поставя болезнен исторически контекст точно в центъра на националния празник. Велико Търново обаче не е произволен град. Тук България заявява своята Независимост и именно затова въпросът кой, как и защо е допуснал подобна символика да стане част от празничното дефиле не приключва само с края на фестивала и заслужава отговор.
Коментари
Публикуване на коментар