Отец Петър Иванов: „Това, което Бог изисква от нас, е да проявим милост към брата си“

Отец Петър Иванов. Снимка: Виктор Калицов.

В неделната си проповед в храм „Възкресение Христово“ във Велико Търново отец Петър Иванов говори пред миряните за милостта към ближния, разтълкувайки Евангелската притча за Господаря, слугата и огромния дълг.

„Днешното Свето Евангелие ни насочва към една притча, която Господ Иисус Христос разказал. Царството небесно прилича на този Господар, който започнал да разчиства сметките си. Имало един човек, който му дължал огромна сума пари от 10 000 таланта (бел. ред. талант – древна тегловна и парична единица в Близкия изток и Античността, равняваща се на теглото на благороден метал)“, започна словото си отец Петър.

Той разказа, че човекът нямал с какво да плати и Господарят решил да предаде него, жена му и семейството му в робство, докато не изплати дълга.

„Този човек нямал с какво да заплати. Господарят тогава му казал, че ще предаде него, жена му и семейството му в робство, докато не изплати дължимия дълг. Човекът паднал на колене и му се молел да опрости дълга му. Господарят бил милостив и, виждайки искрената му молитва, простил дълга и го пуснал да си върви“, каза още свещеникът, като отбеляза, че образът на Господаря всъщност е Иисус Христос, който прощава греховете ни.

Духовникът поясни и двата начина, по които в Стария завет човек можел да стане роб – ако бъде заловен във война или ако дължи пари, тоест да бъде заробен заради дългове.

„Евангелието след това ни насочва към един много важен момент, а именно когато евреите излизали от Египетско робство. Тогава Бог им дал Закона и сключил Завет с тях, според който те трябвало да пазят Закона и да бъдат милостиви към братята си, докато Той им изпрати спасител, който да ги направи наистина свободни. Това е една „скрита“ евангелска връзка с това освобождаване от робство, което Бог сторил с евреите, и притчата, която Христос разказва“, посочи отец Петър Иванов.

Освободеният човек обаче не проявил същата милост към своя ближен.

„Излизайки свободен от дома на Господаря, същият човек, чийто дълг бил опростен, срещнал един от братята си, който му дължал много по-малка сума пари. Той веднага го хванал и започнал да го души и му казвал веднага да му върне дължимото. Този човек не разбрал Божията милост, която била проявена към него, и вместо той също да прояви тази милост към ближния си, сторил точно обратното. Понеже онзи също нямал с какво да му плати, той го хвърлил в тъмница“, разтълкува отец Петър.

След като другарите му видели случилото се, разказали на Господаря.

„Щом другарите на този човек видяли какво той направил, веднага отишли при Господаря и му разказали. Тогава Господарят го извикал и го наказал и хвърлил и него в тъмница, докато изплати онзи голям дълг от 10 000 таланти“, посочи свещеникът.

Отец Петър направи връзка с милостта, която Бог проявява към всички хора, изпращайки Своя Син Христос, чрез когото получаваме прошка на греховете.

Той разясни и че в Стария завет грехът се е разглеждал като дълг, като направи препратка към молитвата „Отче наш“, в която се казва: „Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“.

„Тоест дълговете са греховете, които сме извършили, а ако искаме от Бога те да ни се простят, тогава и ние трябва да прощаваме на тези, които искат от нас прошка. Ние, като християни, сме „изкупени“ с драгоценната Христова кръв, която била високата цена и средството за изкупление на дълговете ни, която била пролята за прошка на греховете ни. Всички, които сме кръстени в Христа, сме съединени и с Христовата жертва на Кръста“, заяви свещеникът.

В края на проповедта си той призова вярващите да се вгледат в собственото си отношение към ближните.

„Добре е, слушайки това Евангелие, всички ние да си зададем именно въпроса дали сме простили на брата си, защото за всеки ще дойде време да изплати своя собствен дълг към Бога, да застане пред Него и да даде отговор“, посъветва духовникът.

„Тогава Бог ще ни попита: „Помниш ли, че аз ти простих онзи голям дълг, който имаше, защото ти вършеше много грехове, с кръщението получи прошка, но и тогава не се спря и вършеше още грехове, и въпреки всичко Аз ти дадох тайнствата за спасение – изповедта и светата литургия, за да имаш пред себе си Божието царство и да търсиш своето спасение, а това, което се изискваше от тебе, беше само да проявиш милост към брата си“, завърши отец Петър Иванов.

Автор: Виктор Калицов.