Футболен клуб „Етър“ (Велико Търново) съобщи с дълбока тъга за кончината на един от най-обичаните си дългогодишни служители – масажиста Петър Петков. Той си е отишъл от този свят на 81-годишна възраст. Петков, познат с обич сред футболисти, треньори и фенове като „Дядката“ и „Чичо Пешо“, е бил неразделна част от клуба в продължение на десетилетия. До преди няколко години той продължаваше да бъде на своя пост в „Етър“, където с професионализъм, отдаденост и неизменна усмивка се грижеше за състезателите на отбора. От клуба подчертават, че той е бил истински любимец в съблекалнята – човек с открит характер и чувство за хумор, който е оставил ярка следа в историята и духа на „виолетовите“. Загубата му оставя празнина както в клуба, така и сред цялата „Етър“ общност. Ръководството на клуба изказва съболезнования на семейството и близките на Петър Петков, както и на всички, свързани с търновския футбол. Поклонението ще се състои утре (петък) от 12:00 ч. в село Русаля. Поклон пред памет...
Николай Камбуров: Вярата е да живееш смислено - ИНТЕРВЮ
Разговаряме с Николай Камбуров, 17-годишен младеж от град Провадия, който поддържа свой новинарски сайт и за когото вярата в Бога е нещо много ценно. Коментираме именно въпроси за религията и журналистическата дейност.
- Как откри вярата си и как тя започна да заема важно място в живота ти?
- Вярата дойде постепенно – не с едно събитие, а с поредица от лични преживявания. В трудни моменти започнах да усещам нуждата от нещо по-дълбоко и трайно. С времето открих, че Бог не е просто идея, а реална сила, която ме подкрепя, променя и ми дава вътрешен мир. Така вярата се превърна в основа на живота ми.
- Какво за теб означава да си вярващ днес, когато си част от поколение, което често е скептично към религията?
- Означава да живея със смисъл и да имам вътрешна посока. Да вярваш днес не е старомодно – напротив, нужно е. В свят на шум и съмнение, вярата ми помага да остана цялостен, да правя осъзнати избори и да търся истината, дори когато не е популярна.
- Има ли моменти, в които си се съмнявал във вярата си? Как се справяш с такива състояния?
- Да, имало е. Съмнението е естествено – то не означава, че губиш вярата си, а че я търсиш по-дълбоко. В такива моменти си давам време, моля се, чета и търся тишината. Бог не се обижда, когато питаме – Той ни среща дори в съмнението.
- Кой библейски стих или образ ти е най-близък и защо?
- Образът на блудния син – защото показва, че Бог ни приема винаги, когато се върнем при Него с искрено сърце. Това ме учи, че няма грях, по-голям от Божията милост. А стихът „Не бой се, само вярвай“ (Марк 5:36) ми носи мир и сила в трудности.
- Как реши да се занимаваш с журналистика?
- Винаги съм обичал да слушам хората, да разказвам истории и да търся смисъла зад фактите. Журналистиката ми даде възможност да свързвам думите с истината и справедливостта. За мен това е не просто професия, а мисия.
- Виждаш ли противоречие между вярата и професията на журналиста?
- Не. И двете изискват търсене на истина и уважение към човека. Противоречие има само ако се търси сензация вместо истина. Но когато работиш с почтеност и отговорност, вярата само ти помага.
- Как християнските ти убеждения влияят на начина, по който подхождаш към журналистиката?
Опитвам се да не забравям, че зад всяка новина стои човешка съдба. Вярата ми помага да подхождам с уважение, състрадание и честност – без да жертвам истината, но и без да наранявам ненужно.
- Имало ли е случай, в който е трябвало да направиш морален избор в журналистическата си работа? Как реши?
- Да, случвало се е да имам информация, която би донесла внимание, но и би навредила на човек. Избрах да не я публикувам. Предпочитам да бъда верен на съвестта си, отколкото да гоня сензации.
- Как би обяснил на връстниците си, че е възможно да си едновременно обективен журналист и вярващ християнин?
- Обективността не значи бездушност, а почтеност. А вярата не те кара да бъдеш пристрастен, а отговорен. Можеш да си напълно професионален, без да загубиш морала и съвестта си.
- Смяташ ли, че днес медиите имат роля в духовното формиране на младите хора?
- Да, огромна. Медиите формират мисленето, ценностите, дори вярата на младите. Именно затова е важно в тях да има послания, които изграждат, а не разрушават.
- Каква е, според теб, най-голямата опасност пред съвременната журналистика?
- Превръщането на истината в стока. Когато всичко се прави за кликове и рейтинг, се губи същността на журналистиката – да служи на обществото, не на пазара.
- Как младите хора могат да използват медиите за добро, а не за разрушение?
- Като мислят критично, не приемат всичко наготово и избират съдържание, което вдъхновява. И най-вече – като самите те създават позитивно и смислено съдържание, вместо да повтарят агресията.
- Има ли журналист, духовник или общественик, който те вдъхновява?
Вдъхновяват ме хора, които успяват да запазят човечността си, независимо от средата. Не търся „звезди“, а примери – и понякога ги намирам в обикновени, но честни и дълбоки личности.
- Как си представяш бъдещето си – и като журналист, и като вярващ?
- Искам да остана верен – и на истината, и на вярата си. Представям си бъдеще, в което пиша с чиста съвест и живея така, че думите ми да имат тежест, защото са изречени от сърце.
- Какво би казал на млади хора, които се колебаят между ценностите на вярата и натиска на съвременния свят?
- Бих им казал, че не е нужно да избират между това да са модерни и да са вярващи. Вярата не те ограничава – тя ти дава сила да бъдеш себе си. Светът се мени, но истинските ценности остават.
Коментари
Публикуване на коментар